banner
Понякога пътуването е по-важно от крайната цел.
ukflag1
 
Казвам се Стефан Б. Сърчаджиев

Професията ми е кино и театрален режисьор и актьор.

Тази година кандидатствам за магистратура по кино-режисура в Англия и едно от условията за кандидатстване e да представя откъс от игрален филм, който съм режисирал. В портфолиото ми като режисьор имам един документален филм, анимационен филм и около 400 часа телевизионни програми, но не и игрален филм. Реших сам да продуцирам, режисирам и заснема късометражен игрален филм, с който да кандидатствам.

stef
 
Така се роди CRASH TIME.
 

CRASH TIME е абсолютен „Направи си сам” филм – реализиран с нищожно малко средства и почти всичко по производството му направих сам.

Тук смятам да разкажа моята одисея по време на продукцията – от идеята и сценария до финалния монтаж и записа на DVD, което изпратих като финален продукт в Англия.

(От линк в края на статията можете да свалите и гледате целия филм)

 

Oпитът, който придобих, е невероятно полезен, тъй като по време на продукцията ми се наложи да вляза в ролята на почти всеки член от екипа на една филмова продукция - да изпълнявам неговите задължения, да се сблъсквам със специфичните за всяка длъжност проблеми и да намирам начини за решаването им.

В някой от областите, несвойствени за един режисьор, се справих добре, в други не. Тук споделям този опит, защото за всеки кино-режисьор е важно не само да познава целия процес на производство на един филм, а и да го е „изживял” – за да научи какви са проблемите и специфичните особености на всеки един етап от продукцията, на всеки отделен елемент от производството (кинематография, осветление, грим, дизайн на продукцията, звук, специални ефекти, монтаж и т.н. и т.н.).

Това е необходимо защото, веднъж попаднал в реална среда на производство на филм, режисьорът ще знае какво може да изисква от екипа си, какво да очаква, какво му е необходимо, как да помогне при решаването на проблемите или с подготовката и действията си да намали до минимум появата на различни проблеми.

Надявам се тази статия да бъде полезна както за всеки професионален кино-режисьор – настоящ или бъдещ, така и за всеки любител с домашна камера, който иска да разкаже в картини и звук някоя завладяваща история.

За да бъда максимално изчерпателен и полезен, ще се опитам да проследя целия процес по производството на филма и да опиша всяка стъпка от него, като ще оценявам доколко съм се справил с конкретната задача и ще правя изводи какво да се прави и – най-важното – какво да не се прави, за да се постигне желания резултат.

В края на статията давам линкове към множество ресурси  – обучителни филми, книги и аудио материали. Не се колебайте да прегледате този раздел –  съдържа невероятно полезни неща!

И така, нашето пътуване започва!
 

ПРЕПРОДУКЦИЯ

Филмът е история, разказана в картини и звук. Основната работа на режисьора е да пречупи през своето светоусещане историята, разказана в сценария с думи, и да съумее да я предаде на зрителя посредством картини и звук, като за целта канализира и фокусира усилията и творческата енергия на целия екип в определена посока.

В реалния живот, един филм се случван по много различни начини. По принцип, основната фигура по време на производство на един филм е продуцентa. В общия случай продуцентът подбира сценарии, решава дали той е добър (независимо дали става дума за „комерсиално” или „арт” кино – слагам тези термини в кавички, защото те се много относителни) и  дали би могъл да реализира добър филм по този сценарий; след което намира подходящ за жанра на филма и сценария режисьор, заедно с него избират главен оператор, останалата част от екипа и актьорите.

Цялата организация на филма се ръководи от продуцента, той се наема с бюджетирането, плана на снимките, времето за препродукция и постпродукция, финансирането и т.н. Естествено, всичко това той не прави сам, а събира екип – финансово звено, административно звено, производствено звено и т.н. Това е много обобщен преглед на функциите на продуцента, но смятам, че схващате идеята. Често продуцентът е и режисьор и сценарист на филма; често не се занимава с творческата част на производството. Той има различни подчинени продуценти – изпълнителен продуцент – осигурява финансовия поток и логистиката на филма, асоциираният продуцент е  човека, който е спомогнал за намиране на финансирането (в най-общия случай) и пр. Ко-продуценти (съпродуценти) наричат често хората или организациите, финансирали филма и получили срещу това процент от продуцентските права на филма и процент от евентуалните приходи.

Започнах с общо представяне на функцията на продуцента, защо първата роля, в която трябваше да вляза беше именно тази на продуцент.

Дефиниране на целите.

„Защо искам да направя филм?” Това може би е първия въпрос, който един продуцент (режисьор, сценарист) трябва да си зададе. Когато си отговори на този въпрос, той си поставя ясни, изпълними задачи и цели и се изяснява начина за тяхното постигане.

Не е сериозно да се прави филм, просто за да се направи филм!

В моя случай целта беше:

„Да направя филм, който да представя на кино университети в Англия като пример за моите режисьорски качества и възможности, съобразен с изисванията на тези университети за формат на крайния материал – „Късометражен филм или откъс от филм пълнометражен филм - между 10 и 25 минути, режисиран от кандидата, изпратен на DVD носител. НЕ Е НЕОБХОДИМО високо качесто на аудио/визуалния материал.”

Нека видим каква информация за бъдещия филм ни дава тази цел:

Формат на филма: късометражен, най-много 25 минути.

Аудитория: комисия от преподаватели по кино режисура. Извод: филмът не е предназначен за публичен показ – комерсиални прoжекции, участия на фестивали и търговско разпространение. В моя случай това беше важно, защото урежда някой въпроси около авторските права на музиката, която ползвам във филма.

Качество: не се изисква високо качество (HD или филмова лента) на материала. Извод: комисията няма да вземе под внимание технологията и уменията по заснемането и обработка на материала, както и няма да оценява кинематографията (операторското майсторство). Въпреки това моят стремеж беше да дам максимално качестово при наличните възможности.

Ефектът от филма ще бъде моето представяне като режисьор, т.е. фокусът на работата ми трябва да бъде съсредоточен върху начина на разказване на историята в картина и звук, избор на локации, мизансцен и работа с актьорите, монтаж на филма, общ дизайн на продукцията.

След като е дефинирал целите си, продуцентът трябва да вземе някой решения относно продукцията и начина на производство на филма. В моя случай това се случи още преди да съм подбрал сценарий за филма.

     

Бюджет.

Първото нещо, с което един продуцент се захваща, след като хареса някой сценарий и реши да го превърне във филм, е БЮДЖЕТА (на този етап – предварителен бюджет) и осигуряване на ФИНАНСИРАНЕТО. Няма да се спирам подробно на този процес, защото не съм изготвял подробен бюджет за CRASH TIME. В общия случай се анализира сценария, преценява се какво е необходимо за реализацията на филма – екип, производствена и творческа база, и се съставя детайлен бюджет на продукцията, с който се търси нейното финансиране.

CRASH TIME нямаше съставен бюджет! Не съм се опитвал да търся външно финансиране, а и не разполагах с много налични пари, затова филма влезе в категорията „безбюджетен филм” – т.е. направен почти без пари и за това се наложи да правя някой компромиси и да приложа голяма доза изобретателност, за да достигна целите, които си бях поставил. Не наемах екип, актьорите нямаше да получат хонорар за участието си, повечето покупки се правеха в процеса на препродукция но не бяха предварително планирани. Стремях се да намеря най-евтиното решение, което смятах, че ще ми свъри работа. В някой случай, това ми изигра лоша шега.

Това е грешно и не е правилния начин на работа!

Винаги се направи предварителен разчет на разходите и възможността за тяхното намаляване (както и се определя възможността и начините за тяхното възстановяване и финансова печалба – при филмите, предназначени за продажба и разпространение). Съществува много добър софтуер за бюджетиране на филми – Movie Magic Budgeting, но и лист и химикалка също вършат много добра работа.

Искам да направя малко отколнение и да вментна няколко думи за софтуерното осигуряване. Почти всеки (ако не всеки) етап от продукцията на даден филм – от предпродукцията до дистрибуцията – се улеснява неимоверно с използването на компютри и съответния софтуер (да не говорим за постпродукцията, която главно се извършва с програми за нелинеен монтаж; или за 3D и 2D CGI и композинг). В реалното производство на филм, не се инвестира в собствена база за постпродукция, а се наемат студия, които се занимават с това.

Тук описвам софтуера, който съм използвал – лицензирани версии, до които имах достъп, благодарение на познати и приятели, занимаващи се с подобен бизнес.  Някой от програмите имат безплатни алтернативи и с малко повече труд и търсене, няма да е нужно да отделяте средства в бюджета, за закупуване на лицензиран софтуер – доста сериозна инвестиция. Например, вместо да се използва Movie Magic Scheduling и Movie Magic Budgeting, добре разработени таблици в Open Office биха могли да свърши подобна работа. По-добре не използвайте пиратски версии на лицензиран софтуер,  и то не само защото е възможно кракнатите версии да се нестабилни, а защото не е законно. Решението е ваше, но внимавайте, собено ако планирате да продавате вашия филм – рискувате проверки и наказания за използването на нелегален софтуер.

     

Екип.

Следващата стъпка, която трябва да се предприеме е събирането на екип. Знаех, че нямам финансовата възможност да наема екип и реших аз сам да се нагърбя с функцията на екип: реших сам да снимам филма си, сам да отговарям за звука, осветлението и постпродукцията. Това се оказа доста трудна, но в същото време и доста полезна задача – преминах през целия процес на производство и се сблъсках с най-различни проблеми.

Това е грешен подход! Производството на филм е групова работа! Трябва да се събере екип от професионалисти, всеки в своята област. Освен че това намалява проблемите и повишава качеството на работа, всеки отделен човек със своя професионализъм, гледна точка и усещания, може да добави нещо към филма, да даде различно решение на някой творчески или производствен проблем, с което да направи филма по-добър!

В моя случай, главно поради липса на финанси, но и заради желанието ми сам да мина през целия процес на производство, без да ангажирам много хора, избрах този, принципно грешен, начин на работа.

     

Оборудване.

За производството на филм имаме нужда от оборудване. Камера (или камери), осветление, звук и звукозаписна апаратура, медия – видеокасети (или филм) и пр. Все още не бях наясно какво ще ми е необходимо като звукозаписна апаратура (не знаех броя на актьорите – т.е. колко микрофона ще са ми нужни), как ще става самия запис по време на снимките и пр. Това оставих за по-късно, когато избера сценария на филма.

     

Камера.

Сметнах, че независимо от това, какво ще снимам, аз имам нужда от нещо, с което да го снимам – камера.

По принцип този подход е грешен! Всеки елемент от оборудването, в т.ч. и камерата, трябва да се подбере на малко по-късен етап, а именно: след избора и анализ на сценария – тогава става ясно от какво има нужда дадения филм и размера на неговия бюджет. Оборудването се избира според сценария, творческите решения, и размера на бюджета.

Въпреки голямото ми желание, наличните средства не ми позволяваха да закупя или да наема качествена камера.

Затова реших да купя камера втора употреба, а именно - JVC GR-D70E Mini DV.

camera_1_01
camera_1_02

По време на снимките камерата се развали, но за щастие един от актьорите имаше подобна, по-нов модел - JVC GR-DA30 Mini DV - с която ми услужи, за да мога да завърша снимачния период в срока, който бях планирал.

camera_2_01
camera_2_02

Съвети относно камерата: независимо каква камера планирате да използвате – кино или видео, стремете се към най-високото възможно качество, което бюдетът на филма може да си позволи. НЕ КУПУВАЙТЕ камера, освен ако не планирате в последствие да влезете в бизнеса с отдаване на техника под наем – НАЕМЕТЕ Я! (това важи за всеки елемент ото оборудването). За да наемете камера и оборудване за снимачния период е важно да знаете предварително колко снимачни дни имате, каква точно камера и съпътстващо оборудване ви е необходимо – т.е. да сте привършили с работата по сценария на филма, бюджета и планирането на този период.

Все пак, ако сте решили да ползвате домашна или полупрофесионална видео камера (имате подобна или не можете да си позволите да наемете професионална видео или филмова камера и да си купите филм), можете да постигнете много добро качество, но трябва да следвате някой прости правила:

НЕ използвайте авто фокус!

– НЕ използвайте автоматични настойки на светлина/контраст!
Авто фокусът и автоматичната настройка на светлина/контраст се променят в зависимост от обектите и тяхното движение в кадъра, например ако актьорът прави движение към камерата, тя ще се опита автоматично да регулира тези настройки, което в повечето случай е пагубно за кадъра – началото му може да е добро като светлина и фокус, в средата да няма фокус и да е по-тъмно или по-светло, краят на кадъра ще е непредвидим! Авто фокусът по принцип е непредвидим!

Бял баланс! Независимо от модела и вида на камерата, винаги имате някаква възможност за настройка на белия баланс – било с няколкото вградени пресета, било ръчно. Винаги коригирайте белия баланс! Поставете пред камерата на разстоянието, където са вашите обекти на фокус, бял лист и регулирайте баланса така, че на екрана на камерата (и монитора) листът действително да изглежда БЯЛ, а не синкав или оранжев. По врем на снимките на CRASH TIME, в някой от сцените не бях регулирал белия баланс и в резултат получих доста неприятни синкави кадри при външните снимки, които много трудно могат да се коригират в постпродукция.

asen_white
asen_ivan
Първият кадър, освен че е със сгрешен бял баланс, е и на авто фокус, а вторият е преекспониран!

Независимо от камерата снимайте с контролен монитор! Екранчето на камерата (или визьора) е прекалено малко, за да можете да се прецени със сигурност има ли кадърът фокус и какъв е балансът на светлина и контраст. Ако имате лаптоп, можете да свържете камерата към него и да ползвате софтуера OnLocation, част от Adobe CS Production Premium дистрибуции (CS3, CS4 и CS5). Прегледайте спецификациите на лаптопа си за възможност за прихващане на видео сигнал – най-често лаптопа трябва да има IEEE 1394 порт, в който да включите камерата, възможни са и опций с видео вход и дори чрез USB портовете. OnLocation има възможностите на контролен монитор, с който може да следите качеството и характеристиките на картината – както като композитен видео сигнал (като TV монитор), така и чрез вградените осцилоскопи, които показват параметрите на картината.

(Няма да записвате суровия материал на лаптопа – целта е само ще получите контролен видео сигнал, който може да следите и да променятe ръчно настройките на камерата, докато получите качеството, което търсите.) Най---вероятно има и друг, подобен софтуер, за който аз не знам. По време на снимките не притежавах лаптоп, (нито OnLocation), като и подходящ монитор, за това купих Thunder TLCD710 TFT 7'' LCD tv/motior – малко портативно плоско телевизорче за автомобил с вграден видео вход. Беше от полза за някой кадри, но малкия размер на екрана му не даваше необходимата ми като цяло информация.

monitor4e

За стабилни кадри, където камерата трябва да е неподвижна и нивелирана, ви е нужен статив. Със статив също може да извършвате плавни движения и наклони с камерата. Стативът трябва да е за видео камера, не за фотоапарат - разликата е в подложката на главата, там където се завинтва камерата. За фотоапарати се използват глави с пластмасови подложки, а за камери - с коркови.

Има най-различни модели и видове стативи. В моя случай се спрях на този – Velbon CX480 – евтин вариант, но за моята малка и лека камера свърши чудесна работа.

трипод

Потърсих в интернет съвети и трикове относно снимането на ниско бюджетни филми и открих този сайт – разгледайте го, използвайки търсачката му. Аз започнах от него и в последствие намерих много други подобни, но по-детайлни сайтове със съвети и трикове за "кинаджий".

Избор на жанр/език на филма.
Вече имах на разположение камера. Сега трябваше да реша КАКВО да снимам!

Вече беше ясно, че трябва да се ориентирам към късометражен филм, с минимално количество актьори и локации.
Логичен избор би бил – късометражен филм, жанр драма, с един или двама актьори и едно място на действието (локация).
Плюсовете биха били:

  • максимално улеснен снимачен процес и постпродукция.
  • възможност за детайна работа с осветлението и кинематографията като цяло.
  • жанрът драма с един или двама актьори предплага възможност за актьорска и режисьорска  изява по линия на анализа на текса и работата с актьорите.

Прецених, че в моя случай, този вариант има следните минуси:

  • Езикова бариера и културна бариера. Бях решил да заснема филма на английски, а за да мога да режисирам драма на английски ми трябват англоезични актьори или поне такива с перфектен английски език. Бях решил да помоля за участие във филма мои състуденти от НАТФИЗ (сега известни български актьори), които за съжаление не отговаряха на това изискване.
  • Съзнавайки границите на възможности на камерата ми и липсата на професионално осветление и звукозаписна апаратура, реших, че няма как да се възползвам от възможността за перфектна картина, и звук, която ми предоставяше този вариант, особено след като не можех да си позволя да наема оператор и звукооператор.

Освен това имах желанието да направя динамичен филм, с множество обрати в сюжета.

Познанията ми по постпродукция, композинг и CGI (Computer Generateg Imagery – компютърно генерирани образи) ми позволяваха да вградя специални ефекти във филма, възможност, от която ми се искаше да се възползвам.  Също така, желанието ми беше да се опитам да използвам колкото се може повече различни елементи от технологията на производство на един филм:

  • от режисьорска гледна точка – мизансцен и снимане както на спокойни, но психологично динамични, така и на чисти екшън сцени. Искаше ми се да работя с актьорите по тези коренно различни по характер сцени.
  • от гледна точка на оператора: снимане в интериор и екстериор, от статив, от ръка, в движение, снимане за зелен екран, да пробвам различните осветления, нужни за такива различни ситуации.
  • звук: запис на звук при статичен мизансцен и на звук в движение.
  • постпродукция: харесвам динамичния монтаж и исках да използвам възможностите му.
  • CGI – както споменах, това беше добра възможност да използвам и да видя реализирани уменията си в компютърната графика и композинга.

Сценарий.

В този момент нямах идея какво точно ще снимам, нямах сценарий или история, която искам да разкажа, имах само намерения и горните мисли, които ми се въртяха в главата. Реших да потърся някои готови сценарии в интернет, които да ми дадат идея за история, която би ме привлякла. Намерих сайта SimplyScripts, къдетo има огромна база данни от сценарии. Фокусирах се върху раздела късометражни и изчетох голямо количетво от тях – драма, комедии, трилъри, ужаси (без все още да знам в какъв жанр искам да работя, със сигурност знаех, че не искам ужаси), докато в един момент не попаднах на историята “The Answer” от Will J. Weller. Това е десет-страничен сценарий за фантастичен екшън. Някак си сюжета ме грабна изведнъж и всичко си дойде на мястото: реших моя филм ще бъде фантастичен екшън!

„The Answer” като фабула, герои и развитие на действието, ми се стори доста повърхностен и реших да го преработя –  да развия и променя историята, да вкарам нови герои и ситуации и да премахна някой от съществуващите – въобще да напиша нов сценарии, като взема за основа главната случка в „Тhe Answer” и променя всичко останало. Авторът не беше забранил историята му да се използва и искаше само да бъде уведомен за това. Освен това аз бях решил да го включа в надписите на филма, отдавайки по този начин дължимото на неговия труд.

Заех се да съчиня нова история, в основата на която лежи случката от “The Answer”, като при разработката на сценаря се водех от всички споменати до момента фактори – цел на филма, технологични ограничения, финансови възможности, лични предпочитания и намерения. Опитах се да оформя история, която да бъде интересна като фабула, динамична и визуално впечатлителна, и едновременно с това, изпълнима с наличните възможности (например – нивото на владеене на английски език от актьорите).

За финалния вариант на CRASH TIME много помогна и жена ми, актрисата Ева Гебезис, (която също участва във филма) – тя даде ценни идеи за диалога и намери решения за някои от сцените на филма. Работата в екип по даден сценарий дава изключително добри резултати.

В своя завършен вид, сценарият има някой слабости и пропуски, най-вече по линия на оформянето на характерите на действащите лица, но като цяло върши идеална работа за целите на филма.

Написах го с Movie Magic Screenwriter, текстов редактор за писане на сценарии, и го форматирах с FinalDraft – софруер, който форматира материала по общоприет стандарт, бързо и без никакви затруднения. Един от плюсовете на подобно форматиране е например възможността за преценка на времетраенето на филма – 1 страница = 1 минута. (това може да се постигне и при писане в Open Office, просто трябва да познавате правилата за форматиране).

Друг плюс на използването на подобна програма за писане на сценарий е възможността за импортване на готовия сценарии в другите програми от пакета, и по специално в Movie Magic Scheduling (програмата за планиране графика на снимачния период), който има възможността автоматично да определи отделните сцени и да ги разбие на отделни елементи (локации, действащи лица, реквизит, гардероб), които можете да подреждате и прегрупирате, когато правите плана на снимките – т. нар. Production (strip) board. (вижте на този линк как асистент режисьорът на дадена продукция създава подобен Production (strip) board). Можете да направите Production (strip) board от подръчни материали и да разбиете сценария на необходимите за за него елементи само с молив и цветни маркери. Production (strip) board е не само полезeн, но и задължителен за големи продукции, за пълнометражни игрални или документални филми, но със същия успех може да се приложи и за всеки филмов формат.

Според мен Production (strip) board е невероятно полезен инструмент за планирането и организацията на всяка филмова продукция!

SCRIPT
PSB
Снимки на примерен Production (strip) board - твърда папка (с четири или шест страници, която се разтваря и в нея се влагат лентите с информация за всеки сет. С тази папка се работи по време на препродукцията и снимачния период.

ПРЕПРОДУКЦИЯ – ПЛАНИРАНЕ

Вече имаме сценарий, по който работим. Възможно е този сценарий да претърпи промени по време на самите снимки,  но като цяло е готов. Време е да започнем планирането на филма. Бих казал, че са необходими два вида планиране – творческо/техническо и логистично/административно.

Творческо/техническо планиране.
Извършва се от от продуцента, дизайнера на продукцията, режисьора и главния оператор.
Първата задача е да се определи общия дизайн на продукцията, да се съгласуват различните идеи за звученето на филма, езика на филма (не става дума за това на какъв език ще се говори във филма), неговата идея и цел. Тук е моментът за определяне на общите типове актьори, които подхождат на персонажите във филма, за фиксиране времето и място на действието, епохата – от там костюми и декор, и за изясняване на много други общи творчески насоки и цели. Определя се нужното оборудване и техническо осигуряване на снимачния процес и постпродукцията. И т.н. и т.н. Целта е екипът да заработи заедно и всички творчески търсения да са в една посока.

За CRASH TIME – аз изпълнявах задачите на всички гореспоменати членове от екипа и тази дискусия беше по-скоро мисловна. Ето част от резултатите от този мисловен анализ на сценария:
Жанр – фантастичен екшън.
Език – непрестанно действие – ситуационни обрати и неочаквани завои в развитието на действието.
Мястото и време на действието: съвременен голям град и околността му, време – днешно. Ден. Продължителност на действието: около 1 час.
Продължителност на филма: около 20 мин.
Локации – интериор: апартамент и стълбище; кафене.
Локации – eкстериор: улици в града, бряг на езеро, гора, поляна.
Начин на снимане и монтаж – подсказан от самия жанр – динамичен монтаж, камера, предимно от ръка, с изключение на някой сцени, където камерата е на статив, за да внуши или спокойствие или напрежение.

Актьори – тъй като нямах възможност да наема актьори, трябваше да разчитам на мои познати за помощ. Още когато писах сценария и оформях образите, имах идея кои мои приятели ще могат да се справят с тези роли и да изиграят филма на английски – така че по скоро за CRASH TIME нямаше кастинг – сценарият беше писан именно за тези актьори – Китодар Тодоров, Асен Блатечки, Иван Бърнев, Ева Гебезис. Радвам се че се съгласиха да ми помогнат и им благодаря от сърце. По време на снимачния прериод се наложи да добавя една сцена, която да изясни конкретен момент от действието. С таз нова сцена се появи и още един персонаж – ДЕТЕ НА СТЪЛБИЩЕТО. В тази роля се превъплати сина ми – Стефан Сърчаджиев-младши.

След като тези сновни неща се уточнени, творческо-технологичното планиране преминава в следващата, изключително важна фаза –  направата на сториборд на филма.

 

Сториборд.

Изготвянето на сториборд на филма е първата режисура на филма и неговото първо заснемане.

Тук главни действащи лица са режисьора и оператора. Тук режисьорската и операторската концепции се срещат за първи път, раждайки общия изглед на филма. Към това, в последствие ще се прибавят актьорите и тяхната игра, движението на камерата, музикалното оформелние на филма и много други елементи, и той ще придобие многопластовост и дълбочина. Но тук, при сториборда, се поставят основите на бъдещия разказ в картини.

Няма да се спирам в детайли на това какво е сториборд,  и на изработката му, но, според мен, той  е задължителен дори и за късометражни филми. Работата по сториборда позволява още в процеса на препродукция да се уточнят 90% от детайлите по заснемането на филма, и то не само като разкадровка а и като необходимо оборудване, екип, реквизит, декори и т.н. Сторибордът позволява да преминеш през целия филм на хартия (или на екрана на компютър) и да вземеш най-добрите творчески и технически решения, далеч преди да е започнал снимачният период. Това предварително проиграване спестява невероятно много време по време на снимките и позволява те да се проведат в максимално кратък срок и с минимални загуби на ресурси. Снимачният период е и най-скъпия период от продукцията на един филм и е естествено да се стремим да го сведем до минимум.

Често по време на снимки на дадена сцена много от взетите в препродукцията решения просто се забравят. Тук на помощ идва сториборда. Аз, като режисьор, не бих си позволил да започна снимки без сториборд на съответната сцена до мен. Естествено, в процеса на работа, сториборда може да се промени или дори да се пренебрегне, но той дава необходимата сигурност и спокойствие по време на снимане.

Сторибордът най-често се прави на ръка – от художник, който следва дадените му указания и рисува ключови кадри от филма. Има различни компютърни програми за изработка на сториборд и в някой аспекти те са за предпочитане пред рисувания на ръка.

Тъй като не умея да рисувам добре, а исках максимално детайлен сториборд, използвах FrameForge Previz Studio 3 Stereo – невероятна програма за генериране на сториборд. 3D среда, където буквално можеш да построиш сетовете си в реални размери, да поставиш 3D макети на актьорите си, можеш да им зададеш реални пропорции като ръст и телосложение, да ги облечеш в костюми, близки до тези, които планираш да използваш, да ги поставиш в желаните пози, да им дадеш емоционално изражение, съответстващо на действито; можеш да наредиш декора на сета, да поставиш реквизита – всичко до най малка подробност; да наредиш осветление и да видиш дали то е подходящо за кадъра; и на края да поставиш камерата – с най-различни видове обективи, на статив, на фарт и/или кран и пр.  и пр. След като си построил кадъра и си доволен от него преминаваш към следващия. В края на работата, програмата генерира сториборд, в който освен картина на кадъра присъства цялата налична информация за него – тип и брой осветителни тела, брой актьори, реквизит, план на сета с размери (в точен мащаб), вид камера, използвани обективи и филтри – огромно количество информация за сета, която ще е нужна по време на снимките. Освен това, програмата има възможност за импортване на сценарии, писани със няколко различни програми за писане на сценарии (в моя случай FinalDraft), като взема от файловете данните за сцените, сетовете, локациите, персонажите, реквизита – въобще всичко, което е описано и правилно форматирано в сценария – и генерира различни локации, които да обработвате. (Не споменавам възможностите на програмата за генериране на сторибор за 3D филми.) Зашеметен съм от тази програма и горещо я препоръчвам при изработката на сториборд.

Ето няколко примера на кадър в сториборда на CRASH TIME и във финалния му вариант във филма:
01
01d
02
02d
05
05d
06
06d
07
07d
08
08d
09
09d
10
10d
11
11d
15
15d
16
16d
17
17d
   

Логистично/административно планиране.

След творческо/техническото планиране ни е ясно какъв филм ще правим и какво ни е нужно, за да го направим.
Първата стъпка е набавяне на необходимото оборудване, сформиране на техническия екип, бюджетиране и планиране на всички дейности по филма (наеми, заплати, хонорари), изготвяне на график за снимачния период (Production (strip) board) и постпродукцията, договори с външните изпълнители като лаборатории, студия за постпродукция и CGI, звукозаписни и звукообработващи студия и пр., изваждане на необходимите разрешителни и сключване на застраховки, счетоводство на продукцията и пр.

В микроварианта CRASH TIME направих следното:

Оборудване за снимачния процес:

 

Камера и медия.

Вече разполагах с моята JVC GR-D70E Mini DV, купих шест Sony miniDV касети по 60 мин (по една за всеки снимачен ден). И допълнителна батерия за камерата.

СЪВЕТ! Винаги имайте под ръка поне една допълнителна батерия за камерата, дори и да снимате, включени в електрическата мрежа!

 

цасеттес

Звук.

В началото нямах решение на проблема как ще запиша звука/диалога във филма. Първи вариант – буум микрофон (микрофон над актьорите), който да улавя звука на сцената отгоре – качествените микрофони, подходящи за целта, се оказаха извън моите финансови възможности, но въпреки това купих SHURE PG48 Dynamic Cardioid Microphone.

Той не се оказа добър кандидат за буум микрофон, но ми свърши идеална работа, когато трябваше да записвам допълнителен звук и реплики зад кадър. Имах и друг проблем – трябваше ми буум оператор – някой който да стои през цялото време с дългата дръжката на микрофона („ръка”) – нямах човек, който да подложа на такова мъчение, само срещу сандвич, бутилка минерална вода и чаша кафе на ден.

SHURE

Другият вариант беше – микрофони-брошки. Този вариант ми допадна, защото във филма има много движение и това да имам микрофон за всеки актьор ми даваше голяма свобода. Безжичните брошки бяха отново извън моите финансови възможности, но намерих сравнително качествени и почти без пари три микрофончета с кабел – UNI-TEC DM-230 Mini tie clip condenser microphones.

clipmic1
clipmic2

Възникна друг проблем. Повече микрофони – повече канали за запис. Не бях решил проблема с рекордера дори и при варианта с буум микрофон – повечето домашни камери разполагат с вход за микрофон, но моята нямаше! Сега, при три микрофона едновременно в кадър, трябваше да търся рекордер и мишпулт, заедно с метри жица между него и брошките на актьорите. За моята безбюджетна продукция нямах как нито да наема, нито да купя подобна техника, а и метрите жица, излизаща от актьорите, не биха били най-удобния начин за запис и снимане на моите екшън сцени.

След много мислене намерих решение – диктофони! Цифрови диктофони с вход за микрофон – диктофонът се скрива някъде в костюма на актьора, кабелът и микрофончето се прикриват и актьорът вече е свободен да се движи и говори. Само трябва от време на време да се проверява включен ли е диктофонът на запис.

Купих тези диктофони: два SONY ICD B-600 и един OLIMPUS VN-6800PC.

recorders1
recorders2

Заредих се с 12 (по две за всеки диктофон и шест резерва) батерии 1.5 V ААА – и проблемът със звука беше решен! ...Или поне така си мислех тогава.

Моите микрофони нямаха добри характеристики, и изкривяваха звука при високите честоти, особено в движение. Допълнително изкривяване на звука получих и от диктофоните – те, в повечето случай, елиминираха ниските честоти. Като резултат, звукът, получен от тях, беше беден на ниски и високи честоти. Въпреки че много от проблемите успяха да се решат в поспродукцията на места той беше неспасяемо лош и това си личи във филма.

ИЗВОД! Използвайте само качествени микрофони, с добри характеристики, както и добри рекордери.

Все пак дори и за най-трудните сцени – тези с трима актьора – имах на разположение четири микрофона – трите брошки и микрофона на камерата. Противно на очакванията ми и на повечето съвети, които може да чуете, микрофонът от камерата даде задоволителен звук, така че в повечето случай имах избор на качествен звуков канал.

ИЗВОД! Камера и звукозаписна техника – максимално качествени, за бюджета, който имате! Не всичко може да се поправи в постпродукцията и много боли, когато хубава сцена е с лошо качестово на звука или картината.

   

Осветление.

За интериорните снимки и диалозите в колите купих четири луминисцентни лампи, две вани – Halogen Lamp JL 500 (500W) и два сценични прожектора – PAR20 PROJECTOR VDLP 20-C.

flouriscent
halogen
par1
par2

Комбинирах осветителните тела в зависимост от сцената и кадъра. За стойки купих две обикновени закачалки за дрехи, на които прикрепях прожекторите или ваните и ги фиксирах с гафер (gaffer tape). Луминисцентните лампи разполагах по сета – по земята, на мебели извън кадър, зад камерата и т.н.

За екстериорните снимки направих 2 рефлектора от фолио и стиропор. Вършат двойна роля – отразяват слънчевите лъчи в желаната посока и правят сянка, когато не е нужна директна слънчева светлина.

хангер
reflector

Кабели: 50-метров удължител с  четири контакта;  кабелът на всеки прожектор и лампа беше дълъг 4 метра. Това ми даваше допълнителна свобода при разпределение на осветлението. При интериорните снимки използвах и наличните лампи, като дпълнителни осветителни тела.

Важно! При всяка локация се интересувайте за източника на електричество и вземете разрешение за ползването му! Би било мнго неприятно да разчитате на електрическата мрежа на дадена локация и в последния момент, в деня на снимките, да ви откажат достъп до нея, защото не сте попитали предварително!

Внимавайте да не претоварите електрическата мрежа!

Изключвайте осветлението веднага след приключване снимане на съответната сцена, но го включвайте малко преди снимането на нов кадър или дубъл, за да могат телата да загреят и достигнат оптималния си режим на работа.

Съобразявайте настройките на камерата с осветлението!
overex

Не снимайте прекалено светли (преекспонирани, прегоряли – overexposed) или прекалено тъмни (underexposed) кадри, освен ако това не е част от художественото решение. Такива кадри, като правило, не могат да бъдат спасени по време на постпродукцията. Преекспонираните нямат достатъчно информация, а тъмните дават много цветен шум, когато се опитаме да ги изсветлим.

Това е снимка на преекспониран кадър – колкото и да се мъчих да го поправя в постродукцията – не успях! Просто в белите зони нямаше никаква информация.

Оборудването за филма беше осигурено. Следващата задача беше реквизита.

Реквизит.

По сценарий героите използват:

  • пистолет,
  • два GSM апаратa,
  • будилник,
  • четка за зъби,
  • микрофон на телевизионен репортер,
  • блутут слушалка,
  • футуристичен локатор на обекти,
  • странно устройство за водене на телефонни разговори,
  • устройство за отключване на врати и
  • устройство за събиране на информация.

Това е основният, „активен” реквизит, имащ някаква роля във филма. Останалият, който се вижда във филма, е просто част от декорацията. Освен в действието съществена роля играят и компютърни екрани, които предоставят визуална информация на героите и зрителя.

ВАЖНО! Независимо по какъв начин – дали в сториборда, дали в production (strip) board, дали на прост лист хартия, трябва да отбележите всеки активен реквизит в дадена сцена и бъдете абсолютно сигурни, че той ще бъде наличен на локацията в съответния снимачен ден.

Набавяне и производство на реквизит.

Реален реквизит: От активния реквизит в CRASH TIME реални обекти са: пистолета (газов – в ролята на боен), GSM апарати, будилник, четка за зъби, микрофон на репортерката (без логото на телевизията, което добавих в постпродукцията).

СЪВЕТ: когато за реквизит имате обекти като четка за зъби, сапуни, чаршави и други подобни, винаги осигурявайте нов, неизползван реквизит и имайте по няколко броя от него. Осигурете максимален комфорт на актьора, когато се налага да борави с подобен реквизит – например, попитайте го дали предпочита мека или твърда четка за зъби.

Полуреален реквизит: т.е обекти, които са материални (реални) но дoпълнително ще бъдат обработени в процеса на постпродукция: блутут слушалка, странно устройство за водене на телефонни разговори, устройства за отключване на врати и устройство за събиране на информация. Изработих физическата основа на реквизита въру която, в последствие, сложих CGI:

lock2
looper

Нереален реквизит: реквизит, изцяло създаден в посптодукцията: футуристичния локатор на обекти и екраните с информация на компютрите и дисплея в колата:

gps1
comps2

Както се вижда и от снимките, задължително за полуреалния и нереалния реквизит е той да има някакъв еквивалент по време на снимките, особенно ако актьорите взаимодействат с него.

ВАЖНО! Никога не карайте актьорите да играят и взаимодействат с въображаеми предмети! Това усложнява процеса на постпродукция и резултатът не е достоверен!

Във филма се ползват три коли – едната взех от големия ми син, Бойко, когото помолих да ми бъде асистент и шофьор на две от колите – колкото и да ми се искаше си дадох сметка, че не мога да се справя сам с абсолютно всичко.


С втората кола ми услужи за няколко часа със служебния си автомобил собственикът на фирмата, в която бях работил доскоро. Третата кола е на един от актьорите - това НЕ Е ПРАВИЛНО – не изисквайте от актьорите нищо друго, освен да играят във вашия филм!

ВАЖНО! Изяснете всички въпроси около реквизита и декора (дизайн и изработка) в препродукцията, не оставяйте нищо за снимачния период! Проверявайте наличието на реквизит по списък преди началото на всеки снимачен ден.

   

Гардероб (костюми).
По сценарий главният герой играе по пижама, която купих за него. За останалите герои ми трябваше съвременно облекло – дънки, фланелки, кожени якета. При разговорите ми с актьорите, ги попитах дали имат подобни дрехи и дали са съгласни да се снимат с тях.

Те се съгласиха, но ТОВА НЕ Е ПРАВИЛНИЯ НАЧИН! Винаги подсигурявайте гардероб на вашите актьори! Те не са длъжни и не е редно да ги карате да се снимат със собствените си дрехи!

   

СНИМАЧЕН ПЕРИОД.

За заснемането на филма ми трябваха четири или пет, при това не пълни, снимачни дни. Трябваше да ги съобразя със свободното време на актьорите (не беше уместно да изисквам нищо от тях, след като ми вършеха услуга) – седнахме, сверихме си графиците и успяхме да намерим седем дни, в които те са свободни – един за репетиция, пет за снимки и един за резерва. (Винаги предвиждайте в снимачния период 15%-20% резерва). Трябваше да съобразя графика на снимките и с това, че не във всички дни бяха свободни всички актьори. Например, в някой от дните бяха свободни само двама от актьорите – в тези дни трябваше да планирам и снимам техните сцени.

Локации.
По сценарий имах:
Интериор – апартамент и стълбище – използвах жилището си.
Интериор – кафене: помолих за разрешение и използвах кварталното кафене за около 15 минути с камера и актриса по време на нормален работен ден!
Екстериор – улици в града за сцената с преследването – подбрах две локации – едната: улици близо до дома ми, където се снимаше интериора, а другата – близо до фирмата, чиято кола щях да ползвам.
Гора – една локация в парк в града с три различи сета за различните „горски” сцени във филма.
Езеро – по сценарий сцените на езерото не се развиват на брега на езеро, но когато оглеждах места за снимане на горските сцени, попаднах на чудесно място – бетонни стълби, стигащи до брега на езеро. Избора на тази локация беше спонтанно, но добро решение. Тези бетонни стълби бяха част от мястото, собственост на един ресторант, така че, за да ги ползвам, помолих за разрешение собственика на ресторанта още преди да съм започнал снимачния процес – седмица или две, преди деня, който бях опредил за снимане на тази сцена. Не забравих да попитам дали мога да ползвам електрическата мрежа на рестораната и получих разрешение за това, дори ми предложиха 100 метров удължител за ток. Прекрасно. Локация и ток, осигурени само с любезно държане, обяд на екипа в ресторанта по време на снимачния ден и 5 (пет!) евро за управителя.
Поляна. Заради наличието на електричество на горната локация, реших да ползвам нея и за снимкането на финалната сцена в колата. А пътя до колата снимах недалеч, на близкия до ресторанта път.

Важно е да се направят подобни сметки и комбинации на локации и снимачни дни, за да се опрости максимално снимачния период. Взимат се под внимание много фактори, и важно да се намери най-простото и оптимално за изпълнение решение. Такива сметки се правят от Асистент режисьорите и продуцентите в процеса на препродукция, когато се съставя Production (strip) board.

Актори. Кастинг и работа върху сценария.
Както споменах, в моя случай нямаше кастинг, предваритлено бях избрал актьорите и те бяха се съгласили да участват в продукцията. На следващата ни среща им раздадох сценария и ги запознах с филма така, като си го представях. На тази среща уточнихме и графика за снимки, като уговорихме още една дата за репетиция преди началото на снимачния период. Имаха време да прочетат сценария, да упражняват английския си и да научат репликите си. В деня, определен за репетициия, изчетохме и отиграхме няколко пъти ключови моменти от сценария, говорихме за характерите на героите, за техните биографии и взаимоотношения. Следващата ни среща щеше да е на първия снимачен ден.

СЪВЕТ: Отделете специално внимание на диалога във филма (независимо на какъв език е). Диалогът трябва да е точен, естествен и действен, говорим и лесен за произнасяне от актьорите. Бягайте от литературния език, дори сценария, по който снимате, да е написан на такъв език.

Ако сте се справили добре с организацията на продукцията в периода на препродукция, този труд се отплаща двойно по време на снимачния период, като ви оставя повече време за работа с актьорите.  Яснотата какво и как ще се снима – точния сториборд и организацията по подреждането на сета – дава стегнатост на снимачния ден и яснота за работата, която предстои.

СЪВЕТ: Винаги снимайте първо най-трудните сцени, определени за деня! Тогава и актьорите и екипа са най-свежи и годни за работа.

Винаги обсъждайте сцената, която предстои да заснемете, с актьорите. Тьй като, най-често, не се снима в хронологичен ред, припомняйте на актьорите, какво е станало до сега във филма, къде са били техните герои, какво са правили и как се е стигнало до съответната сцена.

Внимавайте за последователността на разказа и сцените – например, ако в предишната сцена актьорът е бягал в дъжда, то в настоящата сцена той би трябвало да е мокър и уморен, независимо от това че предишната сцена още не е заснета. ;)

Направете репетиция (ако е нужно и повече), докато останете доволни от играта и кадрите. Хитър ход е (особено ако снимате на видео и лентата не е проблем) да запишете и тези репетиции понякога там се случват по-добри неща, отколкото в дублите, които заснемате.

СЪВЕТ: Дори екипът и актьорите да са ви приятели, които няма да получат хонорар за работата си по филма, ВИНАГИ осигурявайте храна, вода и кафе на вашия екип по време на сники! Това е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО! А екипът ще ви се отблагодари за този жест, бъдете сигурни!

Клапа (Clapboard).
Клапата не е декорация или моден обект, символизиращ професионалния кинаджия. Клапата е най-полезния елемент за организация на снимачния процес. Използвайте клапа във всеки дубъл – снимате клапата, на която изписвате номера на сцената, номера на дубъла по ред и каквато искате допълнителна информация. По време на постпродукцията по тази информация ще може да подредите и организирате лесно суровия материал. В края на кадъра често се дава задна клапа – същата клапа от началото на кадъра, но обърната надолу – показва края на кадъра. Клапата се удря, не за да стресне екипа и да даде начало на снимките, а за да помогне за синхрона на звука по време на постпродукцията. Пикът, който образува звука в звуковата пътечка е лесно разпознаваем визуално и това неимоверно улеснява синхрона.

ТРИК: ако не разполагате с клапа, накарайте някой от актьорите да плесне в началото на кадъра. В аудиопътечките се образува пик, който лесно може да бъде синхронизиран. Снимайте пляскането, за да може да синхронизирате звук и картина.

ТРИК за снимане и монтаж във формат: ако ви е трудно да кадрирате в съответен формат на око, залепете кашета (от черно тиксо или изолирбанд) на екрана на камерата или на контролния монитор. Или си направете прозрачна плака с означения на различните формати, която ще поставите върху екрана. Повечето професионални камери и монитори, имат вградени подобни шаблони за различните формати.

Винаги проверявайте дали звукозаписната техника и камерата се включени преди началото на всеки кадър. Ето примерните команди, който се чуват преди снимката на всеки кадър:

Режисьор или асистент-режисьор: Тишина! (дава се знак на целия екип, че предстои снимка и трябва да се пази пълна тишина и да се спре всякакво движение по сета)
Режисьор или асистент-режисьор: Звук? (въпрос към звукооператора, дали има звук и дали той се записва)
Звукооператор: (проверява дали техниката работи и отговаря) Работи! (ако има проблем, го съобщава и работата се спира до отстраняване на проблема)
Режисьор или асистент-режисьор: Камера? (въпрос към главния опертор или към оператора на камерата)
Оператор: Работи! (след проверка на камерата; ако има проблем, го съобщава и работата се спира)

Ако всичко до тук е наред, асистент режиьорът, или специалният човек, отговарящ за клапата, я показва пред камерата и изрича на глас написаното на нея. Например: „CRASH TIME, Сцена 3, епизод 5, първи дубъл”... след това удря клапата, за да възпроизведе синхронизиращия звук.

Режисьор: Начало! – започва снимането на дубъла.

Всичко след това е полезния материал от дубъла, до сигнала на режисьора: Стоп! В повечето случай се спира всичко, в някой случай камерата и звукът остават да работят докато се подаде задна клапа.

След това задължително се прави проверка на заснетия материал. Обикновенно се чува командата на режисьора/аситент-режисьора/оператора: Проверка!

СЪВЕТ: Отделяйте време за проверка на заснетия материал! Ако снимате на видео, това е лесно и можете да проследите качеството на дубъла: както играта на актьорите и качеството на картината, така и техническите храктеристики. В CRASH TIME, на няколко пъти получавах дропове по време на снимане (кадри, които са с влашено качество). Даже един такъв дроп остана във финалната версия на филма, защото не го бях забелязал по време на снимките а имах само един дубъл от сцената.

Снимане за зелен екран.

Действието в една от сцените в CRASH TIME се развиваше в лаборатория. Нямах достъп до лаборатория, затова реших да снимам актьора пред зелен екран.

green_raw1

Снимането за зелен екран има своите правила, като за осветлението, така и за настройките на камерата.

Най-общия принцип е да отделите с осветление зеления фон от актьора (или обекта) на преден план. Осветете фона (зеления екран) равномерно, докато не получите равен зелен цвят без сенки или различни тонални вариации (до колкото е възможно). Осветете актьора на преден план триточково – spot, fill and back light, (рисуваща, запълваща и контурна светлина), като внимавате освертлението да се приближава до това на крайната сцена – преден план + планирания фон.

Снимане за CGI.

Съществуват особености и принципи при снимането на полуреални и нереални обекти, към които ще се надгражда компютърна анимация, тези принципи трябва да се знаят, и да се спазват, доколкото е възможно. В реална ситуация, наблюдател от студиото, което ще изработва компютърните ефекти, присъства по време на снимките на сцените, в които ще се вгражда комютърна анимация и, заедно с режисьора и главния оператор, подрежда осветлението, мизансцена, настройките и движението на камерата.

В раздела с ресурси в края на статията давам линк към блестящо обучително видео именно по въпросите на снимането за зелен екран и CGI, но ето два съвета:

– опитайте се обектът, към който ще прилагате анимация или който ще замествате с анимация да не излиза от кадър и да има колкото се може по-малко обекти които го закриват в кадъра. Това не винаги е възможно, не само от техническа, но и от творческа гледна точка – например обектът трябва да се върти, да излезе от кадър и пр и пр. но, където е възможно, се стремете още по време на снимките да улесните процеса на постпродукция.

слагайте точки-водачи (маркери) на обектите те ще бъдат премахнати по време на постпродукцията, но ще помогнат за правилното проследяване и взимане на размерите на обекта, на движението на камерата и т.н. от програмите за композинг.

ВИНАГИ се стремете се да снимате с мисълта за улесняване на постродукцията!

Изречението „Спокойно, ще го оправим в постпродукцията!” е ГРЕШНО, ГРЕШНО и пак ГРЕШНО! Постродукцията е скъп, сложен и хабящ време процес, и нейната функция не е поправянето на грешките на снимачния процес.

   

ПОСТПРОДУКЦИЯ.

При производството на игрален филм, постпродукцията най-често се поверява на специално оборудвани и занимаващи се само с това студия. Не се създава екип и не се закупува техника за постпродукцията на филм – просто се наема студио (или студия) – изпълнител.

В постпродукцията влизат:

  • монтажът на филма,
  • обработката на звука,
  • записът и обработката на допълнителни звуци, текст и фонов звук,
  • записът и обработката на музиката,
  • специалните ефекти и композинг,

т.е. всичко, от което се нуждае един филм, след прикючване на снимачния период.

За музиката: работата с композитор започва още в ранната препродукция, на етапа на творческо/техническото планиране и продължава през целия производствен период. Възможно е музиката да се композира преди, по време или след снимачния период. Записва се в периода на постпродукция.

Процесът на постпродукция на CRASH TIME беше близък на този в професионалните студия за постпродукция, но в по малки мащаби и в домашни условия. Съвременните настолни комютри (и някой лаптопи) са достатъчно бързи и мощни, за да дадат възможност на повече хора да се занимават дори на професионално ниво с монтаж и постпродукция.

В моя случай, хардуерната конфигурация за поспродукцията беше – PC с Intel Core 2 Quad Q8300 2,5 GHz процесор, 4 GB RAM, NVIDIA GeForce 250 GTS видеокарта, аудио карта Realtek HD, вградена в дъното и 4 HDD – 200 GB, 300 GB и два по 1 TB. Операционна система – Windows XP х64 SP2, с последните ъпдейти на .NET, DirectX, видео и аудио драйверите.

Софтуерът, с който работих:
Adobe Premiere Pro 2.0 с NewBlue плъгини – за монтажа и цветните корекции,
Sony Vegas Pro 9 – за качване на суровия материал,
Sony Sound Forge 9 и Adobe Audition – за обработка на звука.
Eyeon Fusion 5.21 с GENARTS Monsters и Sapphire плъгини – за 2D ефекти и композинг.
Adobe Photoshop CS3 – винетки, кашета, обработка на някой кадри за CGI.
Sony DVD Architect Pro 4.5 – за изработка на DVD на готовия филм.
VirtualDub MPEG-2 v.1.6 с DivX кодек – за компресирането на филма за качване в интернет (сайтът, който съм дал, е пълен с кодеци – възползвайте се).

Съвети за работа с Premiere Pro и Windows (нямам представа дали това е така при други операционни системи, но най-вероятно това важи за всички системи): софтуерът е много чувствителен на тема памет и по-точно виртуална памет и scratch дискове. Препоръката ми е да ползвате поне три различни ФИЗИЧЕСКИ устройства (дискове), когато работите с Premiere в домашни условия – на единия диск да бъде виртуалната памет на Windows,  на другия – суровия видеоматериал и проектите на Premiere Pro и на третия диск да бъде scratch директорията на Premiere – тя се задава от настройките на програмата.
Забелязах, че за 25 минутен филм, формат PAL 25fps, 720x576, аудио – stereo 48000 кHz, Premiere Pro 2.0 се държа относително стабилно за работата, която трябваше да свърши – смяна на кадрите през няколко секунди, често 2-3 видео и 7-8 аудио пътеки. Въпреки това – правете auto safe възможно най-често! – по някога Premiere блокира и дава невероятно глупави съобщения за грешка, от рода на: „НЕПОЗНАТА грешка, моля да ни извините...” и има опасност да загубите част от работата си до момента.

Поспродукцията на CRASH TIME се раздели на два основни компонента – монтаж на филма и вграждане на компютърната анимация. Нека проследим етапите на работа.

Качване на материала и първи (груб) монтаж.
Суровия материал от филма качих със Sony Vegas Pro 9, през стандартен IEEE 1394 порт, като качвах дублите епизод по епизод, всеки в съответна директория. Важно е да изградите някаква стандарна подредба при качването на суровия материал – всеки епизод качвах в отделна директория, а всеки дубъл – в нов файл (името на файла – според данните от клапата).
Със звука постъпих по същия начин – бях записвал цифров звук и копирах файловете от диктофоните в компютъра, преформатирах ги и ги разделиx по епизоди и дубли със Sony Audition.

Грубият монтаж премина през два етапа:
Първо монтирах отделните сцени (или поредици от сцени), като за всяка сцена/поредица работех във нов проект. На този етап избирах дублите, които ми харесват и вземах творческите решения относно динамиката и структурата на сцената. (много от тези решения бяха взети още в етапа на препродукция, отразени в сториборда и реализирани по време на снимачния процес).
За звука – работех с контролния звук от камерата, замяната му със звука от микрофоните се случи на по-късен етап.

След като бях постигнал задоволителен резултат с монтажа на отделните сцени, ги обединих в нов проект и ги наредих според сценария – това беше и първият, суров вариант на филма. Прецених как отделните части се държат като цяло и внесох необходимите корекции в монтажа. Тук поставих и музиката, която бях избрал да ползвам (по принцип, в реалния свят, музиката и звукът се обединяват с картината в крайната фаза на постпродукцията).

За музиката! Винаги се съобразявайте с авторските права на музиката, която искате да ползвате! Най-добрият вариант е да работите с композитор, който да напише музиката към филма! Винаги споменавайте във финалните надписи използваната музика!

След прегледа на грубия монтаж стана ясно какво точно е нужно да се запише като допълнителен текст зад кадър, къде е нужно да се работи фино по монтажа на сцените и по преходите между сцените.

Втори монтаж – тук извърших финия монтаж на филма. Записах и вложих допълнителния текст зад кадър, направих началните и финални надписи. След приключване на работата, филмът - като разказ в картини и звук – беше близо до окончателния си вариант.

CGI (компютърно генерирани образи)
Вторичния монтаж ми даде представа за продължителността на всеки кадър, който се нуждаеше от CGI. Експортирах кадрите, върху които щях да работя, в нови папки, подредени по епизоди.

CGI работата имаше няколко посоки:

дизайн и монтиране на компютърните екрани
преди CGI:
след CGI:
com1r
com1d
com2r
com2d
mon2r
mon2d
gsmr
gsmd
изработка на „нереалните” (несъществуващи) обекти
преди CGI:
след CGI:
GPSr
GPSd
надграждане на „полуреалните” обекти
преди CGI:
след CGI:
lok1r
lock1d
dev1r
dev1d
loopr
loopd
взаимодействие на „нереални” и „полуреални” обекти с обкръжаващата ги среда
преди CGI:
след CGI:
dev2r
dev2d
промяна на обкръжаващата среда и добавяне на елементи
преди CGI:
след CGI:
elr
eld
airr
aird
dfr
defd
grr
grd

генериране на нов кадър от отделни елементи

fr1r
fr2r
fr3r
frd
специални ефекти на съществуващи обекти
car1r
car2r
card

премахване на ненужни обекти

преди CGI:
след CGI:
wirer
wire

драстични цветови корекциий на сгрешени кадри

преди CGI:
след CGI:
asir
asid
Няма да се спирам в детайли на процеса, защото той е строго специфичен за всеки отделен случай и изисква познания за работа с Eyeon Fusion. Всеки, който се интересува, може да изтегли пробна версия на програмата от сайта на компанията. Там има и много обучителен материал.
   

Трети монтаж – тук вградих кадрите с добавен CGI в проекта на филма в Premiere Pro 2.0 и направих малки корекции, където беше нужно.

Четвърти монтаж – корекция на цветовете. Този етап имаше две цели:

1. Поправки: изравняване и оеднаквяване, до колкото бе възможно, на цветовите тоналности на заснети грешно кадри, с тези на добрите кадри. Трудно е да се поправят сгрешени при снимането кадри и това особено личи, когато два съседни по сценарий кадъра са заснети с различна цветова тоналност и бял баланс.

2. Творческа корекция на цветовете (цветовия език на филма) – това е чисто творческо решение, но в случая трябваше да се съобразя и с качеството на заснетия материал и по специално – с грешно заснетите кадри.

Важно за корекцята на цветовете! Трябват ви оптимално калибрирани контролен монитор и компютърен екран! Освен това е необходима еднаква осветеност на работното място и по-скоро приглушена светлина. Еднакви цветове изглеждат различно в стая, огряна от слънчева светлина и в стая през мрачен, облъчен ден или тъмна нощ. При работата по CRASH TIME нямах възможност за нормална калибровка – за контролен монитор ползвах нормален телевизор с кинескоп от не особено добра марка. Осветлението в стаята, където работех, често се менеше. Принудих се да записвам на CD-та части от обработения материал, и да го преглеждам на различни телевизори, с различни настройки, за да мога да определя едно средно положение на цветовия баланс, което да ме устройва. Научете се да разчитате и да работите с различните осцилоскопи, които дават информация за цветовете и осветеността на кадъра (Vectroscope, YC Waveform, YCbCr Parade, RGB Parade в Premiere Pro 2.0).

Пети (финален) монтаж.
На този етап довърших работата по звука:
– замених, където трябваше, звука от камерата със звук от микрофоните. Репликите в някой от кадрите нямаха добрър запис от нито един от микрофоните – някой от тях ми се наложи да презапиша, други изпратих на мой приятел звукорежисьор, който ги обработи и успя да спаси (не познавам много добре софтуера за обработка на звук и по-сложните корекции просто не ми бяха по силите).
– изградих изкуствената звукова среда на филма. Почти във всяка сцена във филма фоновия звук е изкуствен – поставен и сглобен от различни звукови ефекти и елементи именно по време на този пети монтаж. В интернет има много безплатни библиотеки със звуци и може да се намери всичко, от което може да имате нужда.
– балансирах звука – съотношенията между гласове-фон-музика и общата сила на звука.

След този пети монтаж, филмът беше окончателно завършен!

Ще се спра с няколко думи на следващите етапи в живота на един филм:

Реклама и PR. Рекламата на един филм се състои от най-разнородни кампании, обикновено провеждани от компанията, която се е заела с разпространението (дистрибуцията) на филма.

CRASH TIME нямаше нужда от реклама, защото не е предназначен за разпространение, но въпреки това реших да направя трейлър, който да кача в интернет, и този сайт. Направих дизайна на банера и обложка на дисковете.

Дистрибуция – в моя случай: изготвих необходимите бройки DVD-та, които изпратих на университетите в UK и генерирах копие с ниско качество, което може да се свали и гледа от този сайт.

В заключение...

Работата ми по филма, преминаването ми през целия етап на производство беше истинско предизвикателство за мен. Сблъсках се с много проблеми, правех доста грешки – натрупах богат опит. Въпреки недостатъците му, аз обичам CRASH TIME, процесът на работа по него беше невероятно полезен за мен!

 

Понякога пътешествието е по-важно от крайната цел!
В тази статия се опитах да споделя това мое пътешествие!

 

Ресурси.
Изборявам изключително полезни помощни материали. Съветвам всеки, който иска да се занимава сериозно с кино, да ги прегледа. Давам линкове към страници, където можете да се запознаете подробно с тези материали. Не искам да останете с впечатление, че съм рекламен агент на тези материали или автори (линковете са към официални страници и материалите са платени), просто споделям опита си и се опитвам да улесня търсенето им.

Сценарий:
Продават се много и най-различни книги, които обясняват и учат как се пише сценарий. Ето някой от най-полезните, според мен:
Книгата, от която започва всичко: Poetics, Aristotle
Логичното продължение:
The Hero with a Thousand Faces, Joseph Campbell
От тук натакък има океан от литература, но аз препоръчвам да се прочетат първо:
Screenplay, Syd Field
Save the Cat, Blake Snyder
Разгледайте и другите книги от тези автори.

Story: Substance, Structure, Style and The Principles of Screenwriting, Robert Mckee – това е практически семинар, който може да бъде намерен и под формата на печатна или аудио книга.

Интересен подход към начина на композиране на история и писане на сценарий можете да намерите тук: http://www.dramatica.com/theory/what_is_dramatica/index.html

Режисура:
Две много добри книги за кино-режисура:
See your film before shooting, Nicholas T. Proferes (на този линк можете да прочете книгата онлайн)
The Director's Idea: The Path to Great Directing, Ken Dancyger

Следват невероятно добри видео курсове по режисура, кинематография и монтаж. Нещо, което, всеки „кинаджия” трябва да разгледа, научи и притежава:

Hollywood camera work  - любители на европейското кино, не бягайте, щом видите думата „Холивуд”, курсовете са наистина невероятно полезни! ;)

Dov Simens' 2-Day Film School – доста полезен курс (намира се и на видео). Детайлен анализ на процес на производство на един филм (по-специално за филмопроизводството и кино-разпросранението в САЩ). Много добри практически съвети.

Кинематография (книги):
Grammar of the Shot, Roy Thompson and Christopher J. Bowen
Practical cinematography, Paul Wheeler
The Five C's of Cinematography - Motion Picture Filming Techniques, Joseph V. Mascelli

Актьорско майсторство – давам линкове към две интересни книги по актьорско майсторство за кино, като правя уговорката, че те далеч не изчерпват темата:
Acting for Film, Cathy Haase
The Art of Film Acting: A Guide for Actors and Directors, Jeremiah Comey

Монтаж (книги):
The Technique of Film and Video Editing, Ken Dancyger
Fix It In Post: Solutions for Postproduction Problems, Jack James
Grammar of the Edit, Roy Thompson and Christopher J. Bowen

Има още много и много полезни ресурси – книги, видео и аудио. Споменатите тук, са много добри материали, с които да започнете. Не претендирам, че това са единствените и напълно изчерпателни източници по темите.

Няколко думи за това, колко в крайна сметка ми струваше филма:

Какво не съм плащал:
1. Хонорари на актьорите.
2. Софтуер и компютри за препродукцията и постпродукцията.
3. Важно е също да не се забравя, че не съм имал екип, на който да плащам заплати.

Какво съм платил (грубо):

Оборудване:
Камера – 90 евро.
Звук – диктофони и микрофони – 140 евро.
Осветление и електроматериали – 110 евро.

Транспорт – 25 евро.
Храна – 25 евро.
Други консумативи – около 25-30 евро.

Реклама и дистрибуция – грубо: 50 евро.

Общо: към 500 евро.

Ето и, грубо пресметнато, времетраенето на отделите етапи:
Препродукция – месец и  половина.
Снимачен период – 1 ден за репетиция и 6 дни снимки, разпределени в продължение на 3 седмици.
Постпродукция – четири месеца по средно 4-5 часа на ден.

CRASH TIME можете да свалите от тук. Субтири: български, английски.

Това е...
Това беше моето приключение CRASH TIME.
Ще се радвам, ако ви е било интересно.

С поздрав и пожелания за весело кинаджийство,
Стефан Б. Сърчаджиев

sarcho@mail.bg